Стоя замислен, замечтан по спомените мои стари, с години скътани във мен за любовта и обичта, която имах. Любов ръжда не хваща, загубиш ли я - тя не се завръща. Остава само мъката във теб, която с никого не ще я споделиш. Тя тлее бавно, тихо,  топи се,като запалената свещ. Но никога не ще угасне, ще грее винаги във теб. Тя, любовта ни, бе взаимна. С пориви младежки, неукротими. С целувки огнени, искрящи. С прегръдки искрени и страстни. Днес ние всичко знаем за обич, любов и изневяра, че това, което ний загубим - то никога не ще се върне.